Първите сведения за хомо сапиенс датират от преди 200 000 години и са от Африка. Този праисторически човек е притежавал анатомична структура близка до тази на модерния човек, но той е бил съвсем различен в своето поведение, действия и социализация. Едва преди 10 000 – 12 000 години той се е превърнал в това, което можем днес да разпознаем като съвременен човек. Това е времето, когато човекът е започнал да живее по уседнал начин, да развива земеделие и животновъдство, да се преселва в различни части на планетата, да формира постоянни селища и градове, да развива цивилизация.
Модерния живот изпреварва биологичните промени
Човешката история обикновено се разделя на следните периоди: праисторически (преди да е съществувала писменост), античност (776 пр.н.е.-476 сл.н.е.), средновековие (5 – 15 век), ренесанс (15 – 18 век), индустриална революция (1760-1840) и модерна история. В последната ера, обаче, промените в условията на живот изпреварват способностите на природата да се адаптира.
Човешкото тяло се е променяло бавно и постепенно по време на 99.9 % от историята, съобразно промените в околната среда
През първите 5 000 – 10 000 поколения това, което не ни е убивало ни е правило по-силни. Нашите тела бавно са се променяли и адаптирали. Хората, които са се преселили далеч от Африка, в по-северен климат, са развили по бяла кожа от тези, близо до екватора. Обществата, които са живеели в планински местности също бавно са се променяли съобразно заобикалящата ги среда и т.н.
След индустриалната революция, обаче нашите тела са изложени, за период по-малко от 200 години (едва 4 поколения), на неща – никога несъществували дотогава, като: електричество, изкуствена светлина, автомобилен транспорт, замърсявания, преработена храна, различни химични агенти. Телата ни не са способни да се справят с тези бързи промени, които драстично са променили начина ни на живот.
Това ли е наистина начина да живеем?
Например преди само 20 г. не бяхме чували за климатици. Днес трудно можем да си представим жилище или работно място без климатик. Наистина, често съм мислил, в особено горещ и задушен ден, как нашите предци не са били способни да правят нищо друго, освен да стоят на сянка и да страдат. И все пак те са били способни не само да оцелеят, но и да функционират, работят и възпроизвеждат.
Нашите тела са далеч по-малко способни да толерират промени в температурата, когато ние живеем целогодишно при константна температура.
Нашата работа ни убива
Едно от най-лошите неща, които правим е да работим типичната офис работа, стоейки в климатизиран офис и взирайки се в компютърния екран по осем часа на ден, натискайки компютърната мишка с показалеца си. Толкова е опасно, че всъщност на седенето по осем часа на ден се отдава увеличение на риска от преждевременна смърт с 66 %, увеличен риск от рак, увеличен риск от сърдечни болести, затлъстяване.
Скорошни изследвания показват, че за да се противодейства на осем часа стоене в седнало положения е необходим поне един час на ден физически упражнения. Това обаче изглежда непостижимо за повечето хора, освен за най-отдадените фитнес ентусиасти.
Ако работите в офис би било добре да ставате и раздвижвате по пет минути на всеки час, правейки кратки разходки, протягания и преместване на фокуса на очите.
Продължителното стоенето седнал е една от най-малките промени, които са били проучвани. Представете си какво прави със зрението ни взирането във електронен екран, от близко разстояние, по осем часа дневно. Същото това зрение, което е еволюирало през вековете за постоянно сканиране на хоризонта за храна или врагове. Очите са се развили бързо да сменят фокуса, но какво можем да очакваме ако се фокусираме в една точка по осем часа на ден?
По същия начин нашите тела не са създадени да поглъщат газовете от двигателите с вътрешно горене, химическите агенти, използвани в продукти с широка употреба, хормоните и консервантите, добавяни в храната.
Поради тези промени, на които сме изложени в последните 200 години, както и недостатъчното време за адаптация, нашите тела не функционират добре, развиват болести или психически страдания: затлъстяване, високо кръвно налягане, депресия, стрес, безпокойство…
Телата ни са еволюирали да оцеляват в палеолита, правейки неща като складиране на мазнини, за да се предотврати гладуване. Но ние вече не живеем в тази епоха и нашите гени не са имали време да се адаптират към модерните времена.
Една от причините диетите за отслабване да не работят е, че тялото реагира по защитен начин, когато се консумират недостатъчно калории. Тогава метаболизма се забавя, стремейки се да съхрани достатъчно енергия, докато бъде открит нов източник на храна. Днес 1/3 от населението на западния свят е с наднормено тегло. Храната е в изобилие, но не е от правилния вид – пълна със захар, некачествени мазнини и консерванти.
Не е задължително, обаче всичко това да остава така. Има множество стъпки които можем да предприемем, за да се противопоставим на стреса, болестите и безпокойството.
Смятам, че най-важното е да сме по-близо до природата. Да се храним, движим и живеем така, както човешкия вид е еволюирал, а не според изкуствените промени в цивилизацията в последните 200 години. Всъщност този лайфстайл е не само изключително здравословен. Той е доста приятен.
Животът е кратък.
Наслаждавайте му се.