Зърнени храни. Ежедневно сме бомбандирани от реклами на пълнозърнести хлябове, багети, паста, кифлички, курабийки, кексове, кехлибарени вълни от тесто … Пропуснах ли някоя? Естествено. Те са толкова много, че вероятно заемат половината от търговската площ във всеки супермаркет (да не говорим за субсидираното им производство). Да, зърнените храни са важна част от модерния ни начин на живот, но не и от нашата физиология.
В тази статия разгледахме накратко човешката еволюция. Ние хората сме имали удоволствието да еволюираме като ловци – събирачи. Говорим за повече от 150 000 години лов и събирачество. Дневното ни меню се е състояло от месо, яйца, риба, плодове, зеленчуци ядки. Хранели сме се с това, което ни е осигурявала природата. Преди около 10 000 години нещата коренно са се променили. Нашите предци са започнали да живеят уседнало. Да разорават земята и да отглеждат различни растения – в това число и зърнени (т.н. агрикултурна революция). Постепенно зърнените храни са станали основни. Но многобройни археологически изследвания от този период показват, че хората са станали по-дребни и болнави, като резултат от промяната в хранителния режим. Намират се свидетелства за заболявания, които са били непознати до този момент (напр.развалени зъби).
Десет хиляди години изглежда дълъг период, но не и в контекста на еволюцията. Значителна промяна във вътрешните ни органи и системи изисква далеч по-дълъг период от време. Зърнените храни със сигурност не са били част от човешкия хранителен режим, преди агрикултурната революция.
След като зърнените храни са станали важна част от човешкото съществуване тези индивиди, които са развили смъртоносни алергии от тях или не са били в състояние да извлекат хранителната им стойност бързо са изчезнали заедно със своите специфични гени. Тези, чието здраве е било толкова разклатено от зърнените храни, че не са загубили фертилността си ранна възраст също са изчезнали от генетичния басейн. Така работи еволюцията. Много обаче, оцеляват достатъчно дълго, за да се възпроизведат (което е ставало на значително по-ранна възраст отколкото днес) и съответно техните гени оцеляват. Без значение колко забавен е бил растежа им, колко зле са били зъбите им и колко са били податливи на инфекции.
Като казвам, че хората не са еволюирали да се хранят със зърнени храни имам предвид, че тяхната храносмилателна система не е еволюирала да ги преработва ефективно. Просто това, че можем да толерираме до някаква степен зърнените храни, не означава, че телата ни са създадени да ги консумират, нито че са здравословни за нас, нито пък че можем да постигнем оптимално здраве чрез тях.
Първото ми оплакване от зърнените храни е влиянието им върху инсулина и останалите хормони. Ние хората сме еволюирали да отделяме инсулин, за да складираме излишните хранителни вещества (под формата на мазнини), както и да премахнем излишната (и потенциално опасна) кръвна захар. Но не сме еволюирали да се справим с огромните количества въглехидрати, доставяни от зърнените.
Всички видове въглехидрати се разграждат до глюкоза. Но сега тя е в големи количества и няма къде да отиде. Освен ако току що не сте направили тежка тренировка (което ще позволи тази глюкоза да бъде използвана за възстановяване на гликогеновите депа) френската багета най-вероятно ще бъде складирана като мазнини.
Това обаче далеч не е всичко. В зърнените храни се съдържат вещества, причиняващи очевидни проблеми на много хора (и вероятно на всички нас в по-малка степен). Глутена и лектините са известни причинители на стомашен дискомфорт.
Глутенът е вид протеин, който се съдържа в повечето зърнени храни, като: пшеница, ръж, ечемик и др. Изследванията показват, че една трета от хората са нетолерантни/ чувствителни към глутена. Тази една трета (някои учени смятат, че процента на хората, чувствителни към глутена е доста по-голям) реагират на глутена като повишават нивата на хроничните възпаления в организма. С времето хората, нетолерантни към глутена различни заболявания: дерматит, болки в ставите, репродуктивни проблеми, проблеми с храносмилателната система, репродуктивни проблеми, автоимунни заболявания. Това не означава, че останалите не изпитваме някои негативни ефекти. Просто нямаме такива силни симптоми.
Лектините са естествени токсини, които се съдържат в доста растения, но са в най-голямо количество в зърнените. Трудно е да се избягват напълно, но се смята че приемани в големи количества водят до увреждане на червата, а също и до лептинова резистентност. Не звучи забавно. Както при глутена, някои хора са по-чувствителни към лектините от други. С времето обаче, всички ще платим цената.
Идеята на тази публикация не е да демонизирам зърнените храни. Е добре де, всъщност това е идеята (но само защото обществото, както и субсидираните производители, не спират да ги величаят). Когато разберете метболитните ефекти от приемането на зърнени храни, Вие ще можете да направите информиран избор дали те да присъстват в хранителния Ви режим или не. Свободни сте да се радвате както на добро здраве, така и на разумни компромиси, от време на време, за да се насладите на вкусната храна.